Ти мълчиш и аз зная, че си спомняш
за онзи ден и за онзи час, в който се разделихме.
Знам, че помниш как те обичах аз
и какво бе и все още си ти за мен.

Онази мъка от теб причинена
мечтите ми разби, а мен промени.
Нима не означавах нищо за теб,
нима забрави колко те обичам?!

Върни се, не си отивай ти от мен!
Върни се, но с онази любов,която двама ни събра!
Обичам те все още, а душата ми плаче с кървави сълзи.
Сърцето от болка и самота тихичко в агония ридае,
че е далеч от твоето в света безкраен и чужд.

Онази мъка дните ми в ад превръща,
които някога рай бяха, прекарани с теб.
Сега нощите ми са празни, пусти и безкрайни,
само спомените за теб ги правят
малко по-поносими и по-малко жестоки.

Обичам те! Ах, Господи, как само те обичам...