Истински хора и псевдохора

             Коя съм аз?

          Едно нищо; грешка на природата; едно жалко недоразумение; една използвачка, която живее на чужд гръб; едно нищожество; едно мекотело; един чукундур; един боклук; едно човекоподобно създание,...

          Аз съм всичко това и още, но цял живот няма да ми стигне, за да изброя, затова го спестявам.

          Истинските хора не работят за минимална заплата, за жълти стотинки. Истинските хора са ходили на студентски бригади поне веднъж през живота си. Истинските хора не използват другите, живеейки на гърба им. Истинските хора получават майчинство от НОИ, а не социално, което е 100 лева. Истинските хора произвеждат нещо, когато не им достигат парите. Истинските хора не са мързеливи, не са живи паметници и не се оправдават с детето си, за да не работят. Истинските хора са успели да спестят някой лев ежемесечно от заплатата си. Истинските хора не са тези с ниско или никакво самочувствие. Истинските хора си изкарват прехраната, а не чакат да ги изхранват.

          Аз не съм истински човек – явно и никога не съм била. Аз съм от онези, които за нищо не ги бива.

          А, да добавя и какво още съм – аз съм убийцата на собствената си майка. Убих я с нехайство и бездействие. Отнех живота щ. Погубих я.

          Убийца съм! Не се гордея с това, но и не желая да крия истината. Дано Бог ме убие! ДАНО!!!

          АМИН!

Гр. Хасково, ЦЗП, с/у м-н „Ватус”          25.06.2017 г./ 18:20 ч.