В началото на XIX в. в Хасково съществува само малка църква, която е крайно недостатъчна за пробуденото национално самосъзнание на българите в града. Замогналите се занаятчии и търговци искат да построят нова, по-голяма и хубава. След постоянни и упорити искания те успяват да издействат ферман, с който се разрешава изграждането на храма. Строежът започва през 1832 и завършва през 1837 г. Изразходват се големи суми, използва се и помощта на населението от града и селата. Това сплотява българите като религиозна и етническа общност.

Голямата съборна църква „Св. Богородица“ е важен акт на националното самосъзнание и на българската църковна община, в която голяма роля играят градските първенци – занаятчии и търговци. В кодекса на църквата четем имената на някои от тези горещи родолюбци и общественици: хаджи Милко и Димитраки, хаджи Добри Генев, Христодул Вълчев Шишманов, Запрян Вълчев,хаджи Иванчо Минчев, Паскал хаджи Райчев..

(Църквата „Св. Богородица“ е трикорабна, със седемстенна отвън и полукръгла отвътре абсида
Декорацията се състои от богата дърворезба и малко стенописи. Иконите са от XIX и началото на XX в.)