Европейските видове са зимоустойчиви и не се нападат от
болести и неприятели.

 

Известни са около 500 диворастящи ерики, повечето от които

виреят в Южна Африка. Някои техни представители обаче

цъфтят по Средиземноморието, а други – в северните части

на Европа.

Ериките са вечнозелени храстчета, рядко се срещат ниски дръвчета. Кората им е кафява или тъмносива. Листата са с линейна или игловидна форма. Те са разположени пръстеновидно или понякога частично поредно. Цветчетата са събрани в съцветия, обагрени в розово, бяло, червено, случва се и в жълто.

Цъфти неуморно и обилно

Ериките (Erica) са много декоративни по време на обилния си

и продължителен цъфтеж. Европейските видове са зимоустойчиви,

не се нападат от болести и вредители и са чудесни за

създаване на ерикови кътове в градината и на балкона.

Такива са  тревистата ерика (E. carnea), кръстолистната ерика

(E. tetralix) и хибридната дарлиенска ерика (E. darleyensis).

Техните събратя от топлите краища могат да създадат неповторим

облик на зимната градина или на остъкления балкон.

Когато купувате ерика

за външна украса, правете

това от местни разсадници,

за да сте сигурни, че ще

издържи на климатичните

условия.

Ако ериката е вносна, рискът

да замръзне е голям. Такива

ерики е по-добре да се

отглеждат в помещения.

Трябва да се засади на силно слънце
За да се запазят интензивните

багри на цветовете и листата,

ериките изискват силно

слънчево огряване. На сянка или в полусянка цветовете избледняват,

а количеството им очебийно намалява.

Не харесват и силните ветрове, затова трябва да се садят под

закрилата на  вечнозелени хвойнови растения или на живи плетове.

Някои видове растат добре на неутрални почви (pH до 6,5), но

повечето изискват такива с кисела реакция (pH от 3 до 5),

което се постига с добавката на повече торф.

Шарени петна по собствен вкус

Когато искаме да създадем цветно петно, ериките се засаждат

по 5-6 екземпляра на 1 кв. м на дълбочина 20-25 см – на нивото

на кореновата шийка.

Съчетанието на цветовете зависи единствено от нашия вкус.

Трябва обаче да се съобразим с времето на цъфтеж при различните

видове – някои зацъфтяват веднага щом се стопи снегът, а други –

чак в средата на лятото.




Много подходящо е съчетаването им с други представители

на семейство Ерикови – преди всичко с рододендрони, но и тук

става дума за лични предпочитания.

Как се хваща

Размножаването на ериката става чрез семена, резници,

отводи и чрез разделяне на храстчето.

Семената са дребни и това налага да се засяват, без да се покриват

с почва. Поникват обикновено след месец.  Резници с дължина 2-3 см

се вземат преди цъфтежа или непосредствено след него. Вкореняват

се в сфагнов торф за около 3-4 седмици. Отводите се правят от ниско

разположени клонки по време на интензивния растеж. Разделянето на

храстчето става през пролетта и новите екземпляри зацъфтяват още

същата година.

Фамилията е важно нещо

Ериката е дала името на голямото растително семейство
Ерикови (Ericaceae). То включва множество различни по своя
произход и по начините на отглеждане  видове, като рододендрони,
азалеи, агапетеси, калуни и много други.
Има представители, които обитават както екваториалните
и тропичните пояси, така и арктическите. Най-много членове
семейството има в топлите и умерените ширини.

Любезно предоставен от www.gradinata.bg

 

 

 

17.11.2008/rozali.com