Чудя какво ти става,

ако въобще има какво.

Чудя се що за човек си,

ако въобще си живо същество.

 

Повече времето си с тебе няма да губя,

живота си с твоя милост не ще погубя.

Сърцето си на теб няма да даря,

усмивката си на друг ще подаря.

 

За мен не искаше и да чуеш,

а сега като сянка ме следиш.

За мен се правеше, че не знаеш,

а сега любовта ми просиш.

 

Чуй ме, не си моят тип в любовта,

не искам да се чувствам ненужна,

когато се правиш, че без мен не можеш,

а всъщност се чудиш как да ме разкараш.

 

Какво ти става, защо се стараеш

мен в мрежите си да оплетеш?

В измама не искам да живея,

а зная, че животът с теб е точно това.

 

Върви си! Без теб ми е по-добре.

Отивай си! Никога не съм те обичала.

Не те искам! Изчезни, не искам да те срещам.

Махай се! Мразя до себе си да те виждам.

мъже! Не им се връзвай :) Усмихни се и да не те пука. Глупости говоря, естествено, че ти пука, нали сме човешки същества, ама ...... Но както ти казваш : "Махай се! Мразя до себе си да те виждам."

Има мъже, на които без угризения можеш да кажеш: "Махай се! Мразя до себе си да те виждам." Но това стихотворение не е писано по действителен случай, а само е взета история от действителността.
Поздрав!