Една е родината ни България, 
но жалко, че все неоценена остава.
Все тя ни е виновна
за всяка трудност и неволя.
А сякаш, обгърнати в сивота, 
сами вината си не виждаме
подобно на слепец нещастен,
но не с очите, а с душата.
Къде остана патриотизма ни български?!
Кога толкова бързо забравихме и захвърлихме
сякаш на бунището безчет видни, видни имена?!
Какво стана с теб, Родино?
В какво се превърна и какво стана?
Жалко за хилядите български сърца,
в които тлеят хиляди мечти,
които захвърлят незнайно къде,
поради простата причина,
че за тях работа просто няма.
А за тез мамини синчета и дъщерички
винаги е имало, има и ще има!
Но докога ли? Не зная аз
и се питам пак сама:
"Има ли справедливост и частичка шанс
за всички хора - кадърни и с мечти?"
А когато си отговоря на следния въпрос,
ще съм решила проблема на България.
А дотогава ще си кажа някак смело:
Мразя ви, господа и дами парламентьори,
вие сте все същите жалки човешки подобия,
вие сте по-долу от земята,
защото сте просто едни нищожества!
Но запомнете, жалки подлеци,
че БЪЛГАРИЯ е една и не се нарича тя
нито САЩ, нито НАТО,
а още по-малко пък Европейски съюз!

България е една и такава ще остане,
напук на вашите саботажи
било то в образованието или културата,
в транспорта и финансите,
в здравоопазването или медиите.
А най-големите некадърници
си живуркат на гърба на нашите родители,
тъй че, когато дойде време 
и поредния подлец се примоли за поредния вот,
кажете смело: "Не, не ти вярвам!"
А настоява ли, смело го прати 
патки да пасе някъде далеч 
(за предпочитане на Северния или на Южния полюс), 
а защо не и по дяволите?!

България е една и слава Богу!
България е една - тя е за мен!
България е една - тя е на родителите ми!
България е една - тя е на приятелите ми!
В нея живеят хората, които обичам,
тук са нещата, към които съм привързана.

Ich wohne in Bulgarien und hier will ich noch wohnen!
Hier ist mein Haus und meine Heimat.
Ich liebe die Heimat Bulgarien
und hasse der Staat Bulgarien!


21.05.2005 г.